Пренощува облачето златно

Повестта на Анатолий Приставкин „Пренощува облачето златно“ разказва за Втората световна война — но това е войната, визирана от ъгъл, неосветен нито от изстрелите на „катюшите“, нито от блясъка на победните фойерверки. Разказва се за тайната, породена не поради фронтова необходимост, а от гнусотата на замисъла и неговото изпълнение. Сега за „великото“ геополитическо инженерство и гигантското етническо прочистване на Сталин може да прочетем в тази творба на Приставкин, видени през погледа на сирачетата „детдомовци“ Кузминчета, изпратени от Подмосковието в благодатния кавказки регион — където наглед всичко е приказно и обилно.

Гладът, изпепелявайки човешката душа, я превръща в пустиня, свежда всички мисли, желания, надежди към едно — да се нахраниш до насита.

Централните персонажи в повестта са деца, със съдби, опустошени от сталинските репресии и войната, белязани от сирачество, и живот на ръба на престъпността. Безпризорен, безпощаден свят… Със свои закони и свое беззаконие… Не само малолетните герои, но и наред с тях и ние, възрастните, сегашните читатели, изпитваме крайно изумление. Самият писател не без удивление си спомня своето ограбено детство, скитничеството сякаш че не е било… Случило ли се е това и с него, имало ли ги е Кузминчетата, преселниците-колонисти, депортираните чеченци?… Същото това чувство съпътства Приставкин, когато той разказва за Русия, тръгнала на път — всички бързат, пътуват.

А в Кавказ, където довеждат бездомните сираци, нивите са с несъбрана реколта, зреят ябълки, цъфтят цветя. И никъде няма нито един човек. Тишината и пустотата усилват удивлението, но също така и страха… Когато изстрелите и взривовете нарушават тишината, до яснотата е все още твърде далече…