Потомъкът на върколака

Изплувайки от мъглата, запустели и мрачни, кулите на стария замък Нидек надигат своята зловеща снага иззад боровите върхари, натежали от сняг… Опрян на възвишенията, замъкът се е възправил самотен и зад стените му се таи мрак, спотаени сенки бродят по коридорите. Глуха тишина тегне над мястото, овладяно от духове и сатанински сили. Само нощем се разнасят зловещи викове. Нима това е графът — легнал на смъртен одър и тежко заболял? Мистерия терзае душата му, никой не знае как да го излекува, никой не е в състояние да каже какво го разяжда отвътре, какво се е вселило в него…

Пак ли той се катери нощем по пълнолуние по стръмните зъбери на скалите? Отдолу, приклекнала в снега и втренчила невиждащ поглед в тъмното, го чака Черната Чума, а очите й жадно проблясват в мрака!

Зовът й е бил чут! Зовът на дивото, на първичното!

Последният потомък на Върколака поема по пътя към своето прокобно, забравено минало, откъдето никой никога не се е завърнал…