Фермата ((Приказка за животни))

Имало едно време, затънтена английска провинция, а в нея — ферма. Нищо ново под слънцето — и провинции бол, и ферми — още повече. Ограждал я неизменният жив плет, била и онази англохарактерна ливада…

Но не щеш ли, се случило неочакваното. Отхвърлили животните тиранията на впиянчения си до лудост господар-човек, и се впрегнали в собственото си добруване. И настанал рай на Земята.

Е, добре де, във фермата.

Само че…

Само че, имало едно такова животно сред всички останали, чиито органи и до ден днешен се използват за трансплантации в човешкия организъм. Използва се неговата кръв, неговото месо е най-смилаемо за човека. То е съвместимо.

Това животно се нарича свиня. Много хора също често се наричат свини, но това е защото и те са съвместими.

И тази свиня…

За която няма да ви разправям аз, а Оруеловата „Животинска ферма“, и то по начин, по който аз не бих могъл да съвместя съвместимостите. Едва ли ще има нужда да изтъквам и изтънчения като английски жив плет паралел, комичният като ферма под животинско копито резултат, и тънкият, като свинска тения цинизъм, преплел редовете на същата книга.

Чисто наслаждение ;-)

Автор: Ангел Генчев, сряда 27 април 2005.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2874

Източник: http://www.sivosten.com/content.php?review.194