Писма до Клаудия

Писма до Клаудия

Зад маските и илюзиите

Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и — макар дума да не може да става за сравнение с всички тях — като мен.

Вярно е, че съществува:

Приятна лудост и страшна лудост.

Любовна лудост и омразна лудост.

Очарователна лудост и зловеща лудост.

Най-важното: има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление — лудост, която ни ограбва.

Каква ли е моята? Не знам!

Хорхе Букай

Букай отново ни повежда на приказно пътешествие — към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.