Чистота

След завършването на колежа, вместо най-сетне да поеме пътя си в „истинския живот“, Пип Тайлър се озовава в безпътица. Обременена от огромен студентски заем, който няма как да върне със зле платената си и ужасно скучна работа, от тайната си любов към женения, на всичкото отгоре с петнайсет години по-възрастен от нея Стивън, и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й, Пип сграбчва случайно изскочилата възможност да обърне гръб на всичко и да замине за Южна Америка. Там тя ще изкара стаж в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света. Както и в предишните си две книги, „Поправките“ и „Свобода“, съвременният класик на американската литература Джонатан Франзен проникновено изследва човешките връзки и непостижимия стремеж за чистота в отношенията помежду ни и с околния свят. Той не само вкарва пълноценно в голямата литература новите интернет технологии — мрежите за общуване Фейсбук и Туитър, разследващите сайтове и хакерските атаки — като среда, оформяща ежедневието ни, но и поставя въпроса за тяхното въздействие върху същината на днешната цивилизация и всеобщата надежда за справедливост. И макар че авторът сам намига иронично към амбицията си да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс (многобройни са заиграванията с „Големите надежди“, а и главният персонаж неслучайно е кръстен Пип), той не просто обрисува мащабните обществени движения и процеси, а поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, продължава по стъпките на Достоевски, тъй като и тук, зад бляна по „Чистота“, се крие едно престъпление и неговото наказание.