Приказка за Тройката

1968 година. В разгара на чехословашките събития Аркадий и Борис Стругацки публикуваха в провинциалното (сибирско!) списание „Ангара“ продължението на „Понеделник започва в събота“. Скоро броят бе инкриминиран за цели 20 години. Докато превеждах през 1988 г. „Приказка за Тройката“, в „Огонёк“ излезе ново, вече преработено издание. Може би защото бях влюбен в ксерокопията на публикацията в „Ангара“, преработката не ми допадна. Писах на Аркадий Натанович, че според мен блестящата гротеска на тоталитарната система, достойна за перото на Суифт, е позагубила от остротата си. Помолих ги да представя на българските читатели оригиналното издание. И, слава богу, те се съгласиха напълно с мен.

Пловдивските издатели обаче се отказаха да публикуват превода през 1989 г. и той остана да лежи в чекмеджето ми вече не по политически, а по икономически причини. Щастлив съм, че най-сетне дойде време и за „Приказка за Тройката“ да види бял свят у нас.

Милан Асадуров