Тя е тъмата

Вятърът стене и вие със злокобно дихание. Мълниите реват и трещят. Яростта е жива над равнината на блестящия камък. Дори сенките са уплашени.

Белези от катаклизъм обезобразяват равнината, помнеща времена на мрачно съвършенство. Назъбена пукнатина прорязва като мълния повърхността й. Пролуката никъде не е толкова широка, че дете да не може да я прекрачи, но изглежда бездънна. Разстила се мъгла. Тук-там прозират намеци за цвят. Всеки цвят се изпълва с хиляди черни и сиви оттенъци.

В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост — тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене — като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина.

Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание.

Камъкът не може да говори, но помни.

Така започва втората книга на блестящите камъни, достигнала до нас благодарение на Мъргън — знаменосец и летописец на Черния отряд. „Тя е тъмата“ е разказ за пътешествието на Отряда към миналото си и Катовар, Наемниците се оказват между армията на Дългата сянка, очакваща ги, за да ги разгроми, и неверни съюзници в тила, готвещи предателство. Кина — богинята разрушителка, влие на събитията и се опитва да се завърне. Ловеца на души си има собствени планове, а Знахаря вече не споделя своите с никого.